Когато се проектират днешните двигатели, е много важно да се обърне внимание на вредните емисии, които се отработват от тях. Проблемът при бензиновите не съществува от много време насам. Там има катализатори, които вършат тази работа и вече не са толкова скъпи както преди. При дизеловите двигатели нещата не са чак толкова прости.

Автомобилните катализатори действат на следния принцип. Когато отработените газове минат през тях с много висока температура, се получава взаимодействие между тях и повърхностния слой на катализатора. По този начин тези газове се преобразуват от вредни в безвредни. При дизеловите двигатели, обаче, този процес се постига много по-трудно, отколкото при бензиновите. При тях икономията на гориво е едно голямо предимство, но то има своята цена. За сметка на по-ниския разход, замърсяването е по-голямо и в атмосферата се изхвърлят много повече вредни емисии, като например саждите. Това е причината, от разработчиците да се търсят постоянни начини за пречистване. За това те са разработили „филтър за твърди частици”.

Какво всъщност представлява този филтър? Той е с керамична и пореста структура, в чиято основа има много каналчета с различна пропускливост. Те са разположени в шахматен ред – едните служат –за пропускане на входящите газове, а другите за изходящите. Двата вида каналчета имат връзка помежду си. Отработените газове влизат първо във входящите каналчета и когато преминават през изходящите, те са в контакт с пластина, която е наслоена по стените. Когато температурата е много висока, саждите успяват да изгорят.

Температурата се поддържа от самия двигател, но не винаги това е възможно да се случи, защото понякога става така, че автомобила попада в задръстване и двигателя не се натоварва достатъчно. В цилиндрите постъпва по-малко гориво и повече въздух, а това прави температурата ниска. За да бъде ефективен филтъра за твърди частици, скоростта на движение на автомобила трябва да бъде поне 60 километра в час или по-висока. В града това е почти невъзможно да се случи.